Нашето вечно утре

„Нашето вечно утре“ е една от най-впечатляващите книги, които съм прочел.“
Джон Грийн

Историята започва с две деца, които се срещат в игрална стая на болница в края на 80-те години. Едното от тях е там заради болната си сестра, а другото се възстановява след тежка катастрофа. Времето прекарано на такова място е дълго и скучно. Общата им страст към видеоигрите изгражда един споделен свят - място за забавление, бягство от действителността и остра конкуренция. Но този период не трае вечно.

След няколко години двамата приятели отново се срещат и стари спомени ги заливат. Искрата между тях избухва веднага и те решават да се посветят на това, което обичат - да създават игри, които ще радват и предизвикват играчите; така те намират интимност в дигиталните светове, която липсва в реалния живот.

Тази история разглежда сложността на перфектните вселени, които Сам и Сейди строят, както и несъвършенствата на света около тях; тя говори за израстването, самооткритията и успеха с потенциала да преобърне правилата; за любовта и душевната или физическата болка - чувства, от които не можем да избягаме. И за живота като нечестна игра.

„Нашето вечно утре“ представлява нежна почит към златния век на видеоигрите но също така разказва за двама души опитващи се да преминат през ограниченията на собствените си личности с цел откриване на нови форми на любов. Романът проучва теми свързани с идентичността , креативността , провалите , лечебната сила на игрите και нуждата ни от свързаност: желанието да обичаме и да бъдем обичани.