За жестокостите на сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 г.

Майор А. П. Никол (2024) разглежда насилията, извършени от сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 година в писмо до монсеньор Авенол, генерален секретар на Лигата на народите в Женева. Преводът е направен от д-р Николай Иванов Колев и е публикуван от Издателство ГУТА-Н в София.

Скъпи читателю,

Публикацията на документи относно съдбата на българите извън България след 1919 година беше невъзможна между 1944 и 1990 г. Под претекста за ненамеса във вътрешните дела на съседните страни и под натиска на съветското правителство, дори историците у нас не смееха да изнесат доказаната информация по този въпрос. Сега обаче това вече е възможно и с настоящия документ допълваме част от нашата национална история.

През 1859 г., Г. Раковски описва положението на етническите българи на Балканите:

„Българският народ, макар че живее под турско владичество и много се е преселил при падането си във Влашко, Богданско, Немско, а най-вече в Бесарабия, Крим и други места в Русия, все пак значително число остава в родината си – повече от всички останали народи в европейска Турция. Тяхното разпределение включва: от сегашната граница със сръбското княжество край Радуевац до цялото течение на река Тимок към Дунав; продължава по черноморското крайбрежие чак до Босфора; преминавайки през Руманската страна (тракийската), минавайки покрай Мраморно море до Солун – където има смесено население с римогърци, турци, арменци, евреи и цигани; но основната част от вътрешността се заселена преимуществено с чисти българи. От Солун до Атон планина повечето местни жители са българи. По почти целия район наречен Тесалия достигаме залива Артъ; после през Юнаническо море минаваме през Албания до Нови пазар - град който лежи в Босна - откъдето продължаваме към западната част близо до днешното сръбско пограничие около Крушовиц обратно към реката Тимок при нейния устие с Дунав. На тези територии единствено малък процент представляват римогърците или погърчените арбанаси – всичките останали хора ще ти кажат: „ние сме българи“ или подобни варианти като „бльгари“ или „буга́ри“. Те ще потвърдят още какъв език говорят – българския! Освен тези групи има още много bulgari живеещи даже самостоятелно сред Морея (Пелопонес). И така сякаш анализирайки територията северно от Белград установяваме наличие над двадесет известни селца населени предимно с кореняк-българи които пазят своята идентичност чрез езика си традиции облекло.”