Ана Каренина

„Къде съм? Какво правя? Защо?“ Тя желаеше да се изправи и да избяга; но нещо огромно и безмилостно я удари в главата и я повлече назад. „Господи, прости ми всичко!“ – промълви тя, вече неспособна да се бори.
Селянинът тихо мърмореше нещо, докато работеше с желязото. Свещта, с която беше чела книгата, изпълнена с тревоги, измами, страдания и зло, внезапно пламна по-ярко от всякога. Тази светлина освети всичко около нея, което преди бе потопено в тъмнина; след това запращя за кратко време и угасна завинаги.

Тя обаче продължаваше да наблюдава колелата на приближаващия втори вагон. В момента когато средата между колелата достигна нивото й, тя хвърли червената си чантичка и свивайки раменете си наклони глава напред; падна на ръце под вагона и почти веднага коленичи като че ли се готвеше да стане отново. Но в този миг ужасът я обзе заради постъпката ѝ.