Великите умове не мислят еднакво

Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и множество други учени са постигнали значителни успехи в началото на кариерата си като натурфилософи. Те изучавали природните явления по начин подобен на техните гръцки и ислямски предшественици, но вече разполагали с нова мощна методология. Чрез директни експерименти и анализ на събраните данни те успели да опишат с математическа прецизност разнообразни феномени както от Земята, така и от небето.

Техният забележителен напредък коренно изменил нашето възприятие за Космоса и мястото ни в него. В резултат се появила дълбока духовна пропаст, която все още не е преодоляна.

Ако умът на човека може да схване функционирането на света без никакви ограничения, остава ли място за загадки? За духовно предизвикателство? Ако действително светът функционира като машина подчинена на строга математическа логика, какво става със съмнението или свободната воля?