За буквите

В българската история няма по-влиятелни личности от Кирил и Методий, които оказали значително влияние върху развитието на съвременната славянска общност. Още от техните времена ние почитаме тяхното дело като свещено. През IX век българската църква обявява първоучителите за светци, а през X век установява две дати: 14 февруари - деня на смъртта на Кирил, и 6 април - деня на смъртта на Методий. В XIII век датата 6 април е заменена с 11/24 май, която постепенно се утвърдява като празник в чест на двамата братя.

След завладяването на България от Османската империя културата на народа ни т suffers огромно разрушение чрез убийството на интелектуалците и унищожаването на книжовността. Този процес става особено жесток през XVIII век, когато управлението над националната църква преминава под контролa гръцко духовенство посредством корупция. Преди Паисий Хилендарски българите почти загубват своето национално самосъзнание. Затова възниква въпросът как след четиристотин години жестоко робство интересът към нашите просветители се пробужда?

Празникът за просветата е отбелязан за пръв път в новото време в Пловдив – в архиерейското училище „Св. Св. Кирил и Методий” от учителя Йоаким Груев именно на 11/24 май 1855 година, определяйки тази дата за празник посветен на българското образование.

Възстановяването паметта за делото им носи основно емоционален характер и цели да пробуди у българския народ осъзнаването му относно собствената си история и култура без да предизвиква гнева у османските власти. То не произтича от строго научни анализи относно приноса към писмеността, а главно опира до запазени легенди достъпни по онова време за образованите българи. По този начин се връща култът към светите братя, който днес е част от идентичността всеки един българин изразяващ се чрез химни, стихотворения и романи написани от известни творци; организирани тържества копиращи тези произведения също така укрепват традицията.

Тази практика несъмнено допринася много за възраждане bugarian culture както никой друг аспект не го прави!

Но когато сега изучаваме историята чрез формална логика основана na факти започваме да виждаме различна картина отколкото сме свикнали със старомодния подход . Като проучваме фактите стигаме до заключения извън култовете около Кирил и Методий , представящи ги повече като инициатори a масовата образователна система сред bulgarians and slavs rather than as creators of alphabets which many emotionally interpret them to be . Това по никакъв начин не намаляva стойността na тяхното дело.
Д-р Николай Иванов Колев