Дяволиада

Въпреки че най-известният образ на дявола в творчеството на Михаил Булгаков е Воланд от романа „Майстора и Маргарита“, проявите на злото се срещат и в други негови произведения, написани преди това.

„Дяволиада“ обединява три сатирични текста от периода 1923-1925 година, които демонстрират любовта на Булгаков към фантазията и мощта му да разкрива абсурдите в Русия.

Историята в „Дяволиада“ проследява чиновника Коротков, който изведнъж е уволнен от Главната централна база за кибритени материали. Той търси новия директор, който е отговорен за решението му. Въпреки това пътят през съветската бюрокрация става все по-сюрреалистичен и наподобява истински кошмар.

„Кучешко сърце“ разказва за бездомното куче Буби, което попада под грижите на професор Преображенски и бива превърнато в човек. Въпреки че поведението му започва да тревожи професора, новият човек Полиграф Полиграфович Бубев с ентусиазъм приема новата си роля във възходящия съветски строй.

„Фаталните яйца“ представя историята на ексцентричния зоолог Персиков, който открива забележителен лъч светлина, способен да увеличава размерите и репродуктивната способност на живите организми. В същото време странна чума унищожава всички кокошки в съветските републики.