Фрида или за болката

Темата за страданието и болестта е често срещана в литературата на Славенка Дракулич. Тя се проявява още в дебютния роман „Холограми на страха“ (1987), където следим историята на млада жена, която пътува до САЩ за бъбречна трансплантация. Чрез нейното възприятие за тялото след операцията изникват основните теми в творчеството на авторката - телесността, заболяването, травмата и неизменният автобиографичен елемент.

След романа с женска перспектива „Мраморна кожа“ (1989) идва произведението „Божествен глад“ (1995), което задълбочава темата за физическото тяло до канибализъм. След това читателите могат да се запознаят с романа „все едно ме няма“ (1999), който разглежда темите около тялото и травмите от брутални актове като изнасилването, особено във връзка с опитите на жените по време на войната в Босна и Херцеговина.

Романът, вдъхновен от мексиканската художничка Фрида Кало, логично се вписва в контекста на предходните творби на Дракулич. Жената, чиито "истински" биографии са обект на писане и филмиране, привлича интереса не толкова заради комерсиалния аспект на живота си, а именно заради телесната болка, която е принудена да носи; тази болка по-късно намира израз чрез рисуването ѝ. Според авторката картините представляват автентичен начин да бъде предадена болката – нещо невъзможно само с думи. Пред нас стои прекрасно написан роман, в който Дракулич демонстрира умение да балансира между увлекателната биография на художничката и дълбокия анализ относно тялото през призмата на страданието.

Ягна Поганич