Една гимназистка разказва

„... черна рокля, официална и великолепна, украсена с множество малки копченца. Веднага я облякох и тя ми стоеше перфектно. Не можех да се наситя на образа си в огледалото. Бих искала да имам петдесет такива рокли. Ако някой ме помолеше да нарисувам автопортрет или ако съученик от класа трябваше да ме изобрази, залагам, че всички щяха да направят една и съща картина - мен в дънки, с къса коса и баскетболна топка в ръката... вероятно това е сегашното ми аз, а момичето в отражението е моята тайна визия за бъдещето.“

Тя е на петнадесет години, но завършва гимназия със седемнайсетгодишните ученици, тъй като е започнала училище направо от трети клас. Разполага с манекенски пропорции и играе основна роля в баскетболния клуб. Тя е най-добра по успех сред връстниците си и мечтае да напише роман. Все пак не успява да намери своето място сред възрастните; светът около нея я отблъсква с новите антигерои и разочарования дори спрямо детските й идеали - самодоволни клюкарки, безразлични учители, конформизъм и лицемерие… Училището не предлага особено привлекателни алтернативи на света на големите.

Застанала пред прага на този свят, 15-годишната зрелостничка размисля върху живота - от темата за секса до ролята на семейството и политическите въпроси в Америка - докато планира своя „тайнствен план за бъдещето“. В него ключова фигура играе високият момък с очилата от другата смяна - Игор; той знае толкова много неща и я разбира.

Тази невероятна книга проследява процеса на порастването през погледа на героинята с дълбоко осъзнатие και понякога остроумие при самоосмислениeто , което притежава само интелигентният човек. Нада Михелчич е един от водещите автори във хърватската литература за млада публика а романът „Една гимназистка разказва“ влиза в учебната програма по литература в хърватските училища."