Едно коледно желание

Когато искаш нещо, трябва да го желаеш с всичките си чувства и страст.

На Бъдни вечер Теодор се опитваше да справи с една картонена кутия. Той я побеждаваше, но затрудненията идваха от прекалено много тиксо, което някой бе използвал. Явно на този човек му е било важно съдържанието на кутията да бъде добре защитено.

Памучната вата беше стара колкото коледните украшения и носеше аромат на подправки и изветрял парфюм. Повечето играчки представляваха топки за елха, като мнозина от тях бяха счупени. Когато Тео ги видя, лицето му се намръщи.

– Не е редно да се порежеш точно по Коледа – каза той тихо. – Такова нещо никога не споменава нито една коледна песен.

В дъното на кутията обаче откри четири специални играчки: дървено люлеещо конче, червеношийка, оловен войник барабанчик и ангелче. Перата на ангела бяха паднали, барабанът на войника ръждясал, червеношийката имаше плешиво място, а люлката на кончето беше проядена от насекоми.

Тео постави играчките върху елхата до лампичките, които отказаха да светят. Той не достигаше до горните клони и реши да хвърли ангела върху върха на дървото. Уви, това не успя и вместо това го сложи между клоните; след което внимателно нареди максимално добре повредените играчки.

Тео намерил кутията с украса за празниците върху бюфета у дома. Родителите му били твърде заети да купуват нови играчки или коледна пуйка — те все още работели в навечерието на празника. Под елхата имало само един плик с ваучери за подаръци.