Пещера

Една от най-вълнуващите легенди, свързани с историята на Пещерската котловина, е разказът за Перистера - сестрата на скалния гълъб. Тази легенда дава основание за едно от предположенията относно името на града, а и до днешен ден в някои гръцки карти можем да срещнем написаното като Перистера.

През 13-11 век преди новата ера в Родопа планина избухва бунт сред траките от племето беси, ръководен от тяхната жрица Вологез. Причината за въстанието било взимането на светилището на Дионис, което римляните прехвърлили към одрисите – по-податливи под властта им. Срещу восставшите траки се изправил самият проконсул на Тракия Луций Корнелий Пизон. Неравностойната битка продължила над две години и макар че бесите оказвали съпротива, крепостите им падали една след друга. Накрая останала само последната планинска крепост — вероятно Бесапара, митичният център на бесите. Легионерите я обсаждали повече от месец; защитниците намалявали числено, а запасите им от храни и вода почти се изчерпвали докато римляните очаквали своя успех.

В една есенна вечер древни тайнствени мелодии прозвучали през зъберите и в бездната полетели последните защитници. Цветните им дрехи разперили криле над Родопските върхове като птици - горди и непобедими. Най-напред през зъберите преминала дъщерята на Вологез; хилядолетия наред никой не знаел нейното име.

Нарекли я Перистера – гълъб, както я назовавали римските легионери, потресени от саможертвата на смелите траки.