Галантните дами

Последният велик рицар от Ренесанса - Пиер дьо Бурдей, абат Дьо Брантом, е изпитвал възхищение към красивата кралица Марго и е съпровождал Мария Стюарт в нейното тъжно пътуване до Шотландия. Той познавал тайните на висшето общество и интимностите на многобройни благородници и аристократки. В края на 1584 година бурен кон изхвърлил ездача си, което довело до неговото заточение в замъка "Богатата планина", построен по собствен проект. Там започва да се ражда магическата еротична приказка с ярки герои, които не са измислени, а реални личности. Размишленията за неверниците, загадките на женската природа и живота на знатните момичета, омъжените жени и вдовиците включват смели кавалери и "наварския жребец" Анри IV; те не представляват само скандални хроники от двора на династията Валоа, но предлагат завладяваща история, която намира отражение в творбите на художниците Вато, Буше и Фрагонар. Информация от Брантом вдъхновява Александър Дюма и Проспер Мериме; теми за своите "Страшни разкази" черпи Балзак. Стефан Цвайг и Хайнрих Ман ще оценят творчеството му.

Традицията започната от Брантом продължава през Стендhal до Марсел Пруст, стигайки чак до Хенри Милър и Чарлз Буковски. Безсмъртната провокация в проза “Галантните дами” служи като химн за телесната любов и откровение относно мисията на свободния индивид в един неблагоприятен свят. Вселената описана от Брантом е населена с богини под заплахата от чудовища вътре в нас — мотиви разглеждани от Маркиз дьо Сад и Аполинер. Пълният български академичен превод ще бъде истинско откритие както за младото поколение, така и за по-възрастните читатели.