Съчинения в десет тома Т.9: Великата Рилска пустиня (Пътеписи)

Особената привлекателност на пътеписите на Иван Вазов се дължи на постоянната смяна между описания и разкази, както и на прехода от природни гледки към човешкия свят. Линията на пътуването служи като основна композиционна структура, в която са подредени всички елементи на творбата. В началото стоят живописните сцени от природата, най-вече планинските райони: върхове, долини, устиета, гори и реки. Изгледите при изкачването на Мусала, Белмекен и Юмрукчал (днес известен като Ботев връх), както и други височини в Рила, Родопите, Стара планина, Витоша и Средна гора са представени от Вазов с искрено вълнение като истински почитател на природата. Той притежава усет за отличителните черти на всяка област и уникалността на красотата във всеки изглед. Чрез своята поетична чувствителност, възбудимо въображение и богатство от словесни средства авторът успява да предаде картина с разнообразие и удивителна хармония между цветове, звуци, форми и движения.