Насилствената асимилация на турците в България 1984-1989

В края на 1984 година, опирайки се на концепциите за етнически хомогенна „единна социалистическа нация“ и универсален „български родов корен“, комунистическият режим в България започва активни действия за унищожаване на идентичността на турското малцинство. След провала на асимилационната кампания властта решава да предприеме различни мерки, а през лятото на 1989 г. около 350 хиляди турци получават възможност да напуснат страната под натиска от засилваща се националистическа вълна.

Сборникът представя единадесет перспективи относно произхода, развитието и последствията от събитията между 1984 и 1989 г., които са най-значителното проявление на етническо насилие през XX век в България.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Румен Аврамов
Погледи назад към насилието

ИСТОРИЯТА КАТО ИДЕОЛОГИЯ

Стефан Дечев
Българската историография и основните идеи зад така наречения възродителен процес

Румен Петров
Разглеждане на "спонтанната подкрепа отдолу" за "възродителния процес"

ПОВРАТНИ ТОЧКИ

Лиляна Александриева, Деян Кюранов
Процесът по българизиране (1984-1985)

Томаш Камузела
Значението им: баланс между политика и обективност

Момчил Методиев
Някои косвени, но дълготрайни последици от "възродителния процес"

ПАМЕТ, ТРАВМА, ВИНА

Евгения Иванова
„Възродителният“ процес в колективната памет

Зейнеп Зафер
Изповед за трагичното минало: антиасимилаторската литература на жертвите

Любомир Пожарлиев
Травма/вина в спомените за "Възродителния процес": стратегии за справяне с тях

Антоний Тодоров
Научихме ли нещо от "Възродителния процес"?

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО; НА СТРАНИ В ПРОСТРАНСТВОТО

Волфганг Хьопкен
По-сложно е отколкото просто “етническо прочистване”: миграцията на турци и мюсюлмани от Балканите през историческата призма