Разстоянието помежду ни

"Парите не могат да създадат добро първо впечатление

Кейман Мейърс, която наскоро навърши тревожните седемнайсет години, наблюдава богаташите в контекста на личен социален експеримент. Наблюденията ѝ през годините показват едно - те само се изправят, за да харчат средства за ненужни неща. Например, порцеланови кукли от магазина на майка си.
Когато Ксандър Спенс влиза в магазина на госпожа Мейърс с намерение да избере кукла за подарък на баба си, Кейман веднага го класифицира като „абсурдно богат“. Той е очарователен и проявява разбиране към нея по начин, какъвто никой друг досега не е правил; обаче тя осъзнава, че интересът му вероятно ще бъде краткотраен. "Богатите страдат от сериозен дефицит на внимание" - това предупреждение от майка ѝ остава дълбоко запечатано в ума ѝ. Въпреки усилията си да отблъсне Ксандър, той упорито продължава... И с учудване Кейман започва да осъзнава колко всъщност желае той да остане.
Очакванията на майка ѝ и тежестта от задълженията спрямо нея я натоварват години наред; неопределеното минало и страховете относно бъдещето допринасят за нейния стрес. Сега добавянето на нови чувства към момче, което изглежда сякаш идва от друга планета… а именно свръхзаможно! Това вече става прекалено!
Но Ксандър с постоянство и внимателност доказва, че богатството не определя характера му. Именно в този момент Кейман открива как парите влияят още повече върху техните отношения.

С толкова много пречки пред тях ще успеят ли да преодолеят разстоянието помежду им?

„Очарователна и вдъхновяваща“
Къркъс Ривю."