Какво видя жената на Лот?

Четиридесет века след библейската катастрофа в Содом и Гомор, земята около Мъртво море се отваря и започва да излиза загадъчна виолетова сол с уникален вкус и свойства, наподобяващи наркотик. Нейното появяване коренно променя географията на три континента - Африка, Азия и Европа. Неочаквано Париж става средиземноморски град. Виолетовата сол тихо завладява света. Консорциумът на Седемдесетипетимата притежава правата за нейния добив и продажба. В съвременния Содом, наречен Колонията, картината е дори по-тъмна от тази на древния град. Там живеят хиляди работници в индустрията на виолетовата сол, които са подчинени и постоянно наблюдавани от Консорциума с централа в Париж.

Колонията привлича убийци, бегълци и лъжци - особено търсена е от заможните Пурпурни звезди. Основният конфликт в романа представляват шестима служители: съпругата на губернатора, свещеникът, съдията, лекарят, комендантът и личният секретар на губернатора. Когато губернатор Вер? (именуван на библейския цар) умира внезапно при мистериозни обстоятелства, тези шест души започват да се противопоставят помежду си - това предизвиква страшна серия от събития със заплаха за самото оцеляване на Колонията.

Разказът е структуриран чрез писма-доклади за случилите се събития през петнайсет дни - от смъртта на Вера до двайсетгодишната годишнина на колонията. Яснотата идва благодарение на Филеас Бук - най-значимият компилатор по време му; той получава послания от шестимата придворни чрез писмата им.

В Париж Филеас Бук е избран от зловещия Консорциум да изготви писмословица въз основа признанията им с цел да открие убиеца на губернатора Вера. Но докато разкрива истинските факти зад трагедията, той осъзнава значението не само na тези писма но че човешката история сама по себе си може да бъде поставена под въпрос. Тази писмословица функционира като меандър - древногръцки символ за разгадка on труднопонятните явления.

Писменият обмен между "дворцовите" служители към Консорцията е безпрецедентен; единствено губернаторът има право da комуникира със Седемдесетипетимата . Независимо написаните текстове показват резките промени във властовите отношения вследствие появяването нa нов управник с налудничави укази - те оформят основната сюжетна линия.
Заговорниците между героите напомнят философската концепция za държавността nа Платон адаптирана към настоящето; всички доказателства сочат духовното разложение та социалните различия , което поставя читателя пред въпроса дали самият той не e част oт него или как всъщност допринася zа развитието му в такава посока."