По следите на Велчова завера

Книгата разкрива малко известни и непопулярни факти относно Велчовата завера. Автор на това издание е Николай Иванов, общественик и писател.

Поводът за написването ѝ е свързан с отбелязването на 180 години от събитието.

„По следите на Велчова завера“ предлага нова перспектива върху неизвестни аспекти и личности, свързани със събитията от 1835 година. Информацията в книгата е резултат от десетгодишни проучвания в селото Тодювци. Еленското село включва 12 махали, а жители от четири от тях са участвали активно в заверата. Един важен акцент е животът на Йордан Кисьов, който се смята за предателя сред заговорниците.

„Открихме негови записки, които изглеждат като израз на разкаяние. Също така стана ясно, че той е първият крадец на значими артефакти – слугите му са извлекли голям жертвен камък от Никополис ад Иструм и го поставили пред дома му. В онези времена чорбаджиите често яздели коне надписан камък“, сподели авторът Николай Иванов.

Освен множество други спомени и откъси от книги, изданието съдържа писмо, преведено от проф. Мария Спасова. „Текстът представлява донос написан от гръцки владика, където заговорниците получават различни обидни имена; то било адресирано до българската общност в Разград и показва стремежа на гръцкото духовенство да бъде угодно пред властимащите“, добавя проф. Пламен Павлов.