История на българското изобразително изкуство

„История на българското изобразително изкуство” е проект, който остава недовършен от видния изкуствовед Кирил Кръстев. Той посвещава целия си живот на това начинание, събирайки проучвания в хиляди страници, но никога не успява да ги обедини в единно изследване.

Много години след неговата смърт, Иво Милев взима инициативата и преглежда всички архивни материали на Кръстев. На базата на тези документи той изгражда пълната картина за развитието на българското изобразително изкуство от древността до края на ХХ век.

Кирил Кръстев (1904-1991) е една от най-влиятелните личности в българския художествен свят през почти седем десетилетия. Завършва естествени науки в Софийския университет през 1930 г., а по-късно специализира във Франция с акцент върху визуалното изкуство. Професионалният му път започва като поет, но скоро се утвърдил като есеист, литературен критик, публицист и експерт по изкуства. Някои от най-известните му произведения включват „Спомени за културния живот между двете световни войни”, „Пикасо”, „Микеланджело” и „Сирак Скитник”.

„В контекста на литературата няма подобно задълбочено проучване относно художествените процеси в пластичните искусства – архитектурата, скулптурата, живописта, графиката и приложните техники.”
Кирил Кръстев