Златната утопия

Не съществува нова епоха, която да не обяви началото на Златния век. Великата френска революция провъзгласи идеалите за равенство и братство сред хората. Американската революция пък се гордееше с освобождаването на робите. Октомврийската социалистическа революция акцентира върху справедливостта. Нашата „демократична“ революция обещаваше изобилие от злато и почивки на Малдивите. Всички тези обещания касаеха "близкото бъдеще", което обаче оставаше само далечна надежда.

В контекста на Новото време, архаичната страна на Златната утопия не е разположена в бъдещето, а в безсмъртието — едно паралелно измерение извън нашия свят. Тя е отделена от познатата действителност чрез суров климат или непристъпни планини, често находяща се на острови като Хиперборея, Етиопия, Беа, Авалон и Туле. Само душите на избранниците на боговете имат право да я населяват – те са известните аристократи-герои в лов и битки.

Описание за характеристиките й винаги подчертават негативното спрямо живота в цивилизования свят: там няма нито студени зимни месеци, нито горещи лета; хората не завиждат един другиму, не спорят помежду си и не боледуват; работата е ненужна, тъй като земята сама произвежда по три реколти годишно; златото има духовна стойност вместо материална полза. Тракийският бог Залмоксис обещавал своите последователи да живеят завинаги щастливо след смъртта си в такава страна; за да ги убеди във верността на учението си той построил подземие където се укрил за три години преди да се появи отново. Всяка утопия започва с измама…