Моите мисли

Този текст започва с мизерията и романтиката на младо момиче, което осъзнава както красотата, така и тъгата на любовта. Проследявайки хронологията на нейното писане, читателят вижда как авторката израства.

След като достигнеш последната страница, става ясно, че това е книга за самоосъзнаване. Тя завършва с поезия и мъдрост, която надскача значителните трудности в живота – представени чрез метафората „мускулите“, често споменавана от Галина.

Четящият трябва да премине дълъг път - от философията на Шри Шри Рави Шанкар до откровението на едно симпатично момиче: „Безпомощността те прави щастлива...“. През различни етапи като оставянето на дреболиите зад себе си и стремежа към личностно развитие той достига до разбирането за истинската свобода.

Въпреки че животът може да изглежда робски и неизменен, все пак човек има възможността да бъде свободен единствено в контекста на собственото си съществуване. Пътят до Хималаите е труден и продължителен.

На това място не ще звучат мелодиите на Рави Шанкар или нежният тибетски вятър; но всичко това няма значение!

Съзнанието оформя реалността ни: „Моята мисъл е моята действителност.“ Дори прост предмет като дъска не би бил необходим; важното е волята ти да се развиваш.

Според принципа на Парето 20% от хората генерират 80% от печалбите, а останалите 80% създават проблеми. Следователно истинското щастие не се крие в материалните притежания.

Както казва Джон Кехоу в книгата си "Подсъзнанието може всичко": Човек започва да променя обкръжението си именно когато престане непрекъснато да реагира спрямо него.

Всичко опира до желанието! Именно волята - придружена от убеждение във вярността й - доминира в тази творба. Читателят бива вдъхновен с мироглед равняем по сила със знаменитости мислители.

Достигайки редове с библейска сила: „Ти си огледалото и образът вътре.” Можеш ли самостоятелно да определиш кой си?

Накрая мога само да добавя колко полезно би било прочитането на "Моите мисли", където снимка на авторката заслужава достойно място вместо много други известни имена. Но решението остава нейно – сигурно вече сте го усетили сами.
Константин Г. Константинов