Светлини и сенки. Поезия и рисунки

Когато се запознаем по-задълбочено с лирическите творби на Николай Майсторов, можем да забележим някои важни и характерни черти. В контекста на тежките произведения на Маестрото, които са натоварени с апокалиптични послания и трагични предчувствия в мегапроектите „Сътворението" и „Апокалипсис сега или винаги", поетичните текстове на този автор представят една по-ефирна структура. Майсторов подбира думите си върху белия лист изключително внимателно и деликатно, сякаш има страх от счупване – подобно на това как човек би наредил прозрачни фарфорови статуетки върху нестабилна повърхност. Очевидно е, че тези стихотворения са създавани през десетилетия; те представляват своеобразна духовна автобиография на автора, която той разкрива пред читателя със значителна доза предпазливост и даже свенливост. Докато в мащабните си произведения, вдъхновени от библейски и митологични теми, той е грандиозен и впечатляващ със своите идеи, то в поезията си остава стегнат и почти плах. Постоянният въпрос "Къде съм аз?" звучи в неговите творби. Чувството за мимолетността на живота у човека постоянно усилва самосъзнанието му като творец; той колебливо преминава между различни крайности - в едно от стихотворенията си заявява: "Аз съм форма, аз съм безформен." Преходността на формите и играта между светлината и сенките както в личния живот, така и в историята на народите убедително му показват единството във вечния кръг.

Иван Грантски