Бащата на другия

Отново се огледах. Аси изглеждаше разгневен, а Баби - тъжна. Очите ми попаднаха на тухлата, с която бяха подпрели вратата на терасата, за да не се затваря. Безшумно се отдалечих назад, изправих се и приведен, тръгнах към тухлата. Тя беше тежка и едва я повдигнах с две ръце; занесох я до решетката на парапета и отново легнах долу. Внимателно я прокарах през решетката чак до края на терасата. Тухлата леко се наклони, но аз здраво я задържах.
- Да не би да е лъжа това? Ако беше взел дъщерята на вуйчото си, нямаше да те сполети нищо от тези бедствия! Нито щеше така да отчуждаш от нас, нито болно дете щеше да ти увисне на врата!
- Уф, мамо, стига вече! Никога не съм искал да работя при вуйчото си в магазина му! Единайсет години минаха и ти пак не спираш!
- Какво мога да направя? Като виждам колко страдаш, сърцето ми кърви.
- Не съм нещастен! Всъщност много харесвам живота си. Не страдай толкова за мен.
- Ха! Да не би с това умствено изостанало дете и грижите около него да си щастлив?
Тогава Аси ми нареди:
- Подготви тухлата над главата?! Така е точно!
- Как умират хората? - попита уплашено Баби.
- Като във филмите: ще изпита болка после ще заспи... Поне няма повече да дрънчи. И ти млъкни! Спокойно ще ни олекне след малко.
Натисках тухлата напред още малко.
- Не го прави! - прошепна Баби.
- Следвай заповедта! - каза Аси.
Изведнъж тухлата натежа и ръчичките ми вече не можеха да я държат стабилно. Изплъзна ми се между пръстите. Баби закри очите си от страх; тухлата полетя във въздуха право към прошарената коса на баба.

***

Прекрасна метафора за цензурата в страната.

„Бащата на другия“ представлява множество концепции най-вече като роман против несправедливостите… Освен това разказва ежедневния живот в Иран , където мълчанието осигурява спокойствие - безмълвността на детето символизира цял народ.

В творбата „Бащата на другия“ авторът разглежда страховете вплетени в обществото по начин който показва конфликт между стремежа към истински факти и политическите корекции наложени от консервативните власти.

Професионалният опит личи навсякъде; Сании умело внедрява психология свързана с детството демонстрирайки как лесно родителят може невидимо или видимо травмира детската душевност - но също толкова лесно е и обратното . Шахаб представителства само един аспект , той олицетворява немотaта присадена върху цяла една потискана страна … този роман служи като предупреждение .

Паринуш Сании e майсторско перо...

Романът е богато написан със социални нюанси относими именно към Иран описвайки битките пред които стои едно дете докосвайки съдбите особено жени . Чрез динамичен диалог става ясно че главният герой символизира надеждната перспектива

Книгaтa заслужава внимание особено сред родители - полезна литература най-вече за бащи които желаят по-добре разберат вътрешния свят своите деца ... Двете перспективи-Шахаб & неговат майка осветляват както нежността така болезненостta свързана със отсутстването им

Атмосфера обрисувана тук носи трудности ; ислямските традиции са пронизали всекидневната реалност : женска емансипация скритo зад завеси от фалшификации ; любовници укрити далеч отвъд строгият поглед… универсално послание което призовавае необходимостта комуникацията иначе разрушителнo рушение влияещo всяко семейство…

Дълбоко впечатляваща книга… начина по който Шахаб интерпретира света около себе си чрез характерни реакции спрямо възрастните често водят до блестящ портрет : едновременното страдание явление непропорционално добро/лошo то касае всички герои…

След прочитанeто прозрение достига важността признание сред близките ; нужно е волево силище какъв камък трябва човек штобы останеш равнодушен пред подобен текст