Югославия, моя страна

Идиличното детство на 11-годишния Владан приключва, когато баща му, офицер от Югославската народна армия, е пренасочен от Пула към Белград. Момчето и майка му, подобно на много други военни семейства, са принудени да се настанят в оскъден хотел. В столицата, където християни и мюсюлмани съжителстват мирно вече половин век, семейството на Владан започва да се разпада - отражение на разпадането на самата страна.

Седемнадесет години по-късно Владан все още учи в Любляна и случайно открива онлайн информация за баща си Неделко – сърбинът, който той смяташе за починал. Оказва се обаче, че всъщност е дезертьор в изгнание и е изправен пред Хагския съд.

Героят трябва да се справи с детските си травми и предприема пътешествие през Балканите в търсене на своя изгубен родител. По този начин той не само тръгва назад във времето, но и търсенето на истината му помага да преоткрие себе си и своята идентичност. Това го заставя да разгледа дилеми относно отношенията между хората както в обществото така и в семейството; теми като войната, съдбата и отговорността за действията ни под натиска на родителите.

Историята динамично преминава между сарказма и сериозността. Спомените от миналото плавно се преплитат с настоящето, което рисува психологически достоверния конфликт между два различни периода чрез литературните образи.

"Югославия, моя страна" е вторият роман на младия словенски режисьор Горан Войнович – сценарист, колумнист поет и писател. Тази книга значително надхвърля очакванията както на читатели така и критика след неговия признат дебют "Южняците – вън!". С творбата си авторът утвърдил мястото си сред най-забележителните млади словенски писатели; няма как да не споменем факта че Горан е първият словенец удостоил три пъти наградата Кресник за роман на годината.