Топи се

В четири часа се върнах в месарницата, сама, с кофа, пълна с кравешки изпражнения на съседната седалка. Бях намерила медния съд до входа на млечната барака. Не ми отне много време да открия синджира с кука, който използваха за спускане на кофата в септичната яма - знаех къде е: в гаража. Там бяха и клещите, които възнамерявах да ползвам, за да прережа веригите на решетката над ямата.

Като дете бях преминавала многократно разстоянието между фермата и месарницата на велосипед или понякога пешком при нужда. Чувствах се странно докато преодолявах тази кратка дистанция с автомобил - сякаш местех зрънце ориз с огромен мотокар.

Паркирах колата пред месарницата и излязох, като отворих врата за пасажера, за да взема кофата. Страничният вход беше затворен; първо прехвърлих кофата през оградата и после преминах под летвите.

Задната врата към магазина бе заключена, но прозорецът под навеса оставаше отворен. Ако бях крадец, вероятно щях да бъда шокиран от леснотa по която можеше да се влиза в този дом; обаче аз не бях тук за кражба - напротив.

Навсякъде имаше тарелки за еднократна употреба натрупани с месо под фолио - истинско море от алуминий блестящо под ярките светлини. Върху всеки поднос беше записана информацията на клиента и телефонният му номер.

Хората никога не идваха само за да си приберат хранителните продукти; те търсеха разговори или някоя интересна история около Коледа, която би могла временно да заглуши собствените им тревоги. След моето действие утре може би ще липсват вкусни парчета месо, но със сигурност ще има изобилие от истории.