Лагерът на леките жени

Принудителен трудов лагер в Словакия от началото на 50-те години. „Лагерният колектив” включва 753 политически затворници, 132 асоциални индивиди, 53 бивши проститутки, 58 членове на Съвета за национална сигурност, две коня и 16 стражарски кучета. Сред тях изпъкват милата и безумно проста Ерничка – ако някой е запознат с „Един ден на Иван Денисович“, би могъл да я определи като духовна двойничка на съветския лагерист; Манда, проститутката с нещо привлекателно не само физически; Рия Амала – масажистка и любителка на конете; културният работник Томич, който нарича жените с лека поведение „другарки проститутки”; лекарят Зигмунд, който изразява неприязън към „насилственото побратимяване” между милионите – всеки познавач ще свърже неговата реплика с Остап Бендер; а тези, които помнят времето на „реалния социализъм”, със сигурност ще оценят портретите по стените на „четиримата свети мъже” и лозунга: “По-бързо, по-добре и по-евтино от капиталистите ще проведем мирната жътва!”.

„Лагерът на леките жени“ представлява еротично-политическа пародийна гротеска. Тук леките жени са осъдени на "историческо ликвидиране" и се борят за оцеляване в абсурдната атмосфера на лагера, където преминават през Оруелов модел за социално инженерство. Антон Балаж пише за тях с голямо разбиране и подправя описанията си с добре дозирана доза сарказъм относно техните усилия да запазят достойнството си както и опитите от страна “противниковия лагер” да ги превърне в “истински граждани”. Всички тези опити завършват неуспешно. Въпреки това романът умело предава трагикомизма присъщ за една репресивна институция от миналото (да се надяваме). По книгата е заснет филм през 1997 година под режисурата на Лако Халама.