Зърно и плява. Спомени и размисли

… Различно е да те наранят чрез измама. Когато те ударят финансово или ти отнемат пари, това боли, но е незначително. Болката от предателството на стар приятел или когато любим човек те остави трае дълго време. Най-силно обаче боли, ако си вложил надежди в идеалистична кауза – като мен например – която твърди, че „човекът е брат на човека и равенството между хората е безкрайно”. Такова общество остава само мечта за бедните. В цялата известна ни история не съществува такъв модел. Защо тогава да не се бориш като Сизиф и да опиташ да заставиш тази проклета история да приеме твоето УВЕРЕНИЕ? По времето след Иисус са тръгнали група „недоумковци". Други написали Библията и така нареченото "Божие стадо" се увеличило до безброй много. Те били привлечени от ВЯРАТА. Това ми изглежда подобно на демоничната сила, която принуждава Сизиф да търкаля своя камък.
Подобно на „Светото писание”, германецът Карл Маркс създал библия не за отвъдния живот, а за едно несъществувало досега общество, което хората жадуват. Аз бях един от многото вярващи в неговата философия. Тогава бях неопитен и по-простичък отколкото сега; никога не предполагах, че запазването на непоклатима вяра в душата носи със себе си страдания аналогични на тези у вярващите в задгробния живот. На безбожниците им е лесно.
Сега моята душа прави разлика между истинското зърно и плявата. И изпитвам болка!