Агресията

Какво предизвиква силното ни нежелание да се изправим срещу агресията, особено когато не можем да я обясним научно? В настоящата книга ще се опитам да отговоря на този въпрос. Освен това ще разграничавам деструктивната от конструктивната агресия, тъй като е ясно, че и двата типа съществуват; първата обаче не носи ползи за обществото и не подобрява живота на хората.

Да разберем причините за гнева, яростта, насилието и омразата е различно от усилията да контролираме тези бурни чувства в семейството или извън него. С четиридесетгодишния си опит в клиничната практика и образованието стигнах до някои практически решения, които ще споделя тук.

В последно време проблемът с агресията сред младежите получава все по-голямо внимание. В домовете и центровете за дневни грижи наблюдаваме как всички основни емоции освен щастието биват осъждани. Тази нагласа кара родителите да потискат своята човечност и вместо това действат като актьори. Такова разбиране не произлиза нито от мъдроста на миналото или настоящето, нито от новопридобити знания относно напредъка на човечеството. Независимо от това то оформя нашите представи за „добрия“ и „успешен“ човек.

Конструктивната агресия може да бъде сравнена със сексуалността и любовта: тези три аспекта са ключови за нашето съществуване; те enrich our relationships with others and allow us to think more deeply and lead a higher quality of life. Приемайки тези три компонента в себе си, можем да предоставим свобода на действие на онези деца и младежи, които разчитат на нашата емпатична подкрепа.

Йеспер Юл