Балканският свят

Стойчо Георгиев Грънчаров е роден на 28 август 1942 година в София. Завършил е специалности история и философия в Софийския университет, а по-късно става доктор по история и старши научен сътрудник в Института по история при Българската академия на науките. Той има опит от обучение в Лондонския държавен университет и Браун юнивърсити в САЩ. Сред неговите публикации са монографиите: „Политическите сили и монархическият институт в България 1886-1894 г.” (1984), „България на прага на двадесетото столетие. Политически аспекти” (1986) и „Кръстопътища. Размисли за историческото развитие на Западна Европа, Османската империя и Русия” (2000). Той е автор на част от том 7 от многотомната история на България (1991) както и участва с текстове за периода между двете световни войни във "История на България" (издания през 1993, 1994, 1998) и шестият том трета част от "История на Нова България" (1999). Освен това пише учебници по история и съставя сборници с документи и мемоари. Проявява интерес към сравнителната историография, както и към философските интерпретации на историческите проблеми.

В младостта си той живее в сравнително беден район близо до Женския пазар, където среща бежанци от различни места - българи, евреи, арменци И представители на множество други националности. Когато бил студент, веднъж с баща си – бежанец от Беломорска Тракия – посетили известната кръчма "Чичовци", където споделили масата с възрастни мъже - българин от Гостиварско, грък, турчин и арменец. По време нa разговора единственият арменец му напомнил да не забравя многообразието от народи живеещи Балканите докато пише своите истории; останалите присъстващи кимнали одобрително след думите му. Стойчо запомнил този ценен съвет...