Масоните се върнаха в България

"Късната есен на 1997 година. България, София.
Столицата е обхваната от мраз, а улиците в крайните квартали под Витоша са опустели още рано. Автомобили спират един след друг пред новопостроена бяла къща и мъжете, които слиза от тях, навлизат през тежката дъбова врата. Ако някой любопитен наблюдател надникне през плътните завеси на прозорците, ще остане доста изненадан.
В помещението цари тишина, нарушавана само от пукота на свещи в дискретно осветена зала с висок таван и четвъртити колони. До входа стои висока фигура на мъж с разкрачени крака и опрян на тежък малтийски меч. По двата дълги края на правоъгълното пространство има редици столове, заети от мъже в черни смокинги със синьо-бели престилки със знаци върху тях. Чуват се три силни удара. Зад голямата маса става видим силует и тихо започва да звучи музика от Моцарт.
- Защо сме наречени свободни зидари? - пита сенката зад масата.
- Защото като свободни хора работим за Великия строеж."
Димитър Недков