Синьо и черно

"„Синьо и черно“ представлява едно от най-влиятелните произведения на Халид Зия. В центъра на романа стои темата за човешката съдба, пронизана от песимизъм, любов, раздяла и разочарование.

След смъртта на баща си и преодолявайки множество препятствия, главният персонаж Ахмед Джемил успява да завърши образованието си. Обстоятелствата го принуждават да търси всякаква работа, за да осигури прехраната на майка си и сестра си. Той пише статии за различни вестници и списания, провежда частни уроци и превежда детективски романи. В един момент изглежда сякаш късметът му се усмихва – получава работа в един от големите всекидневници. Синът на собственика на изданието се жени за сестрата на Ахмед, което му вдъхва надежда, че тя най-накрая ще намери щастие и спокойствие. Но тази надежда бързо рухва – Вехби ефенди е груб човек с алкохолна зависимост. Една нощ пияният мъж удря силно бременната си съпруга, причинявайки й загуба на детето им. Всичките усилия на Ахмед да спаси сестра си остават безуспешни.

Отчаянието обзема душата му. Опитвайки се да сподели своята болка с някого близък, той посещава приятеля си от детството Хюсеин Назми. Вместо утеха обаче научава със шокираност, че Ламия – неговото любимо същество и любовта в живота му – планира сватба с друг мъж.

Загубите – първо баща му, след това сестра му и напоследък Ламия довеждат до дълбока депресия у Ахмед. Той унищожава поезията si - творчеството върху което е работил цял живот вече изглежда безсмислено и непригодно. Единственото решение пред него остава бягството: взима със себе си страдалческата майка и се качват на първият кораб към неизвестна дестинация далеч от родината им. За последен път поглеждайки Истанбул зад себе си вижда как светлините постепенно угасват; синьото небе неизменно потъва в черното пространство около него… Ахмед Джемил остава самотник сред тъмнотa."