От Лайпцигския процес в сибирските лагери

На 23 март 1954 година, след три десетилетия в емиграция и множество трудности, включително нелегално завръщане в България, арести и бягства от ръцете на полицията, както и дълги години затвор в съветски лагери и изгнание, най-накрая се върнах у дома – в любимата си страна България, конкретно в София. На гарата ме посрещнаха само моите най-близки роднини по тяхно желание: братята ми с техните жени и деца, двамата ми чичовци и моята стара майка. Тя ме гледаше дълго време и накрая попита:
- А не ме лъжеш ли? Това ли е синът ми?
Последният път я видях през 1924 година; тогава бях млад мъж с черна коса и тъмни очи, а сега се връщах напълно побелял... /Благой Попов/