Сага за Балканската война. Дневник на свещеник Иван Дочев

Иван Дочев е свещеник, който през целия си живот извършва венчавания, кръщения и погребения. В контекста на масовата смърт той не може да избегне въпроса за значението на саможертвата. Поначално пред безименните гробища той се успокоява с мисълта, че така трябва да бъде и вярва, че един ден "паметта на тези български герои ще бъде увековечена с паметници". С изразено чувство за история той се опитва да убеди себе си, че "свободата винаги идва с жертви". И независимо от това колко майки, деца и съпруги ще плачат... България е изпълнила задължението си към братята македонци и одринци. Но с напредването на армията започват все повече да го измъчват съмнения; виждайки цели селца превърнати в лазарети и чувствайки мизерните стонове на многобройни ранени младежи, той записва: "Всички те са осакатени за свободата на Македония. А дали тя ще им се възнагради? Ще видим."

Този уникален дневник от Балканската война, написан директно от фронтовите линии от свещеника Иван Дочев, използва живо и достъпно езиково оформление и представя информацията в оригиналния й вид без редакторска намеса. Авторът участва активно във войната и описванията му са документирани ежедневно.

Описанията на селата в Източна Тракия са напълно автентични – те включват данни за броя къщи, специфики около обичаите и носиите както и реакцията на местното население при пристигането на българските войски.

Особено интересно е как Дочев описва навлизането в Одрин – отношението към чуждото културно наследство като джамията Синан, поведението на турското и гръцкото население там , срещите му с руския консул сред други моменти.

В досегашната литература относно Балканските войни няма аналогичен текст - повечето произведения представляват спомени на военни автори със субективни становища предназначени да защитят определена стратегия.