Ръката, която първа пое моята

Сохо през 50-те години на XX век е място, изпълнено с бохеми, пияници и творци. Младата Лекси Синклер, която наскоро е изключена от университета и не намира удовлетворение в рутинния живот в провинциален Девън, жадува да завоюва своето място в този мъжки свят. Единствено случайна среща на прага на родителския й дом с изтънчения Инес Кент поставя началото на “техноцветната” част от живота й.

В съвременността Тед и Елина вече трудно разпознават ежедневието си след раждането на първото им дете. Художничката Елина се пита дали някога ще успее да рисува отново, а Тед носи тежестта на спомени за детството си – спомени, които не съответстват на версията, представена от неговите родители.

Докато Тед търси отговори по пътя към самопознанието, пред него изпъкват образите на две жени - две майки, разделени от половин век във времето, но свързани чрез категоричния си отказ да приемат обикновения начин на живот.

“... Това не е просто роман за майчинството; той разказва история за любовта и трагичните обстоятелства около нея, за изкуството и начина, по който отсъствието – било то на любим човек или майка – може да доведе до неизлечима болка.”
Джеса Криспин, “NPR Books”