Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия

Книгата „Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия" предлага едно уникално пътешествие из Родопите, сред помаците на територията на Гръцка Тракия и техните близки в България. „Нашите в Гърция" представя една алтернативна перспектива за страната, далеч от известните туристически маршрути; тук българският посетител може да се чувства комфортно, тъй като местното население говори старинни български диалекти. Това е документална творба, създадена между България и Гърция и основана на записки от пътувания, интервюта и срещи на авторката по време на пет експедиции през 2010-2011 година.

Таня Мангалакова разказва как родопчани от двете страни на границата започват да се преоткриват след края на "Студената война" и падането на комунизма през 1989 г. Те взаимно се наричат "наши", а общуването им протича чрез родопски диалект – гръцките помаци го определят като „помацки". Диалектът при гръцките помаци произлиза от рупската форма Централните Родопи и Беломорска Македония. Според специалисти по българистика той е един от най-древните български диалекти.

Авторката описва географските области с българско говорене сред гръцките помаци, които следват контурите на Родопите в три региона - Ксанти, Родопи и Еврос. Първата група българи-помаци живее в област Ксанти (центровият град Ксанти или Скеча), където майчиният език остава най-добре запазен. В този район хората активно работят за опазването на своя фолклор както и участвайки в неправителствени организации. Втората група е разположена в област Родопи (с център Комотини, известен още като Гюмюрджина). Там селяните са подложени натиск за турцизация. Третата група обитава област Еврос (с център Александруполи или Дедеагач), където живеят нашенци къзълбаши с народен ислям. Най-северната точка със запазено българско говорене край гръко-турската граница включва селата Руса и Гонико, намиращи се около 80 км навътре от нея.