Новите чудеса на света

Класациите и рейтингите не са нововъведение на съвременността. Най-ранното известие за туристически дестинации от Античността, които всеки пътешественик е трябвало да посети, датира още от II век пр. Хр. в най-древната форма, която е достигнала до нас. В един древногръцки текст, открит преди сто години в обшивката на саркофаг на мумия, бяха намерени списъци с подобни места, но те са запазени само частично. Освен имената на най-красивите езера и острови, както и забележителните скулптори и архитекти от онова време, там се изброяват и значимите строежи – това представлява първоначалния каталог на античните чудеса по света. Названието "Чудеса на света" е въведено по-късно, но концепцията очевидно е била популярна още в античността.

Древните чудеса на света нямат особен интерес сред учениците в часовете по история; освен пирамидите край Гиза всички останали вече не съществуват изцяло. Структурите, които някога привличали любопитни пътници към определени локации, днес не изглеждат толкова атрактивни във времето на съвременния туризъм. Съществува и друга причина - акцентът върху европейската древност явно не е адекватен за настоящата ни епоха. Пътешествениците с глобален опит разбират под чудо нещо многообразно спрямо културното богатство по Земята. Затова усилието в началото на XXI век да бъде съставен нов списък с чудесата на света — включващ величествени архитектурни творения — има своето основание; логично е той да съдържа само тези обекти, които продължават да съществуват. Въпреки това инициативата срещна сериозни критики от различни среди.

Книгата “Новите чудеса на света” представя 20 запазени архитектурни паметника от човешката история; именно между тях бе направен подборът за финалния кръг при определянето на “Новите седем чудеса”. Началният списък съдържаше около 200 обекта и впоследствие беше стеснен до 77. Двадесетте паметника описани в книгата дават възможност читателят да се потопи кратко във вълнуващото историческо разнообразие през различните времена.