Живата поема на любовта

"Любовта е плод на илюзията и причина за разочарование."
Мигел де Унамуно

Когато непредубеденият читател се запознава с произведенията на Унамуно, първото нещо, което му прави впечатление, е простотата на стила. Авторът изглежда сякаш би могъл да стои пред нас и да разговаря съвсем естествено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да бъде топла и образите да оживяват пред очите ни. Често писателят върви в крак с героите си, следвайки техния път като внимателен наблюдател; той дори общува с тях, напътства ги или понякога спори с тях, оставяйки им свобода да действат по свой начин. Техните изпитания стават негови благодарение на дълбоката привързаност към персонажите – те са важни за него и той ги състрадава особено когато животът им е труден или когато нямат възможност да променят съдбата си. Затова той се обръща към тях не само като автор към свои творения, а и като човек към хора.