Балканските войни

Двете балкански войни, които се провеждат през 1912 и 1913 година, често се разглеждат като предшественици на Първата световна война. През 1912 г. България, Сърбия, Гърция и Черна гора обединяват усилията си срещу Отоманската империя и я побеждават в региони като Тракия, Македония, Косово и Албания. Въпреки това, през 1913 г. споровете относно разпределението на македонските територии довеждат до нов конфликт между България и бившите й съюзници. По време на този период кризата е белязана от напрегнатото взаимодействие между дипломацията на Австро-Унгария и Русия, което засилва конкуренцията сред всички Велики сили и ускорява въоръжаването в Европа. Настоящият труд представя детайлно ситуацията на Балканите от 1878 до 1912 г., както и сложните условия за възникването на двата конфликта. Войните са анализирани не само по отношение на стратегическите им планове и дипломатически развития, но също така за тяхното драматично влияние върху цивилното население – особено мюсюлманите в европейска Турция. Това историческо наследство оказва дълготрайно влияние върху политическите и културни отношения между балканските държави; следите от него продължават да затрудняват процесите по интеграция в региона.

Еджидио Иветич е родом от Пула (Хърватия) и неговата научна работа се фокусира върху историята на югоизточна Европа, Венецианската република, Адриатика и Балканите.