Ръкописът, намерен в Акра

На 14 юли 1099 г. противникът е многоброен и добре въоръжен, приближавайки се до портите на Йерусалим. Въпреки че жителите на града са осведомени за предстоящото нападение на следващия ден, мнозина решават да останат. Сред тях има християни, юдеи и мюсюлмани – хора от всички възрасти. Те се събират, за да чуят словата на един мъдър индивид от Атина, който не принадлежи към нито една религия и вярва в концепцията Мойра – божествена сила.

Този наш завещание към бъдещите поколения няма да бъде свързано с днешните събития; то ще бъде оформено от историята. Нека обсъдим ежедневието ни и трудностите, които сме преодолявали. Само това е значимо за утрешния ден, тъй като не смятам, че много неща ще се променят през идното хилядолетие.

Хората го питат относно тревогата, страха, поражението и самотата си; запитват го какви оръжия могат да използват в моменти на безнадеждност. Интересуват се за любовта, секса, красотата и съдбата.

Такива въпроси задават обитателите на обсадения град докато очакват атаката на врага.

Тази вдъхновяваща книга комбинира магическата привлекателност на "Алхимикът" с искреността присъща за по-късните произведения на Паулу Коелю.