Бих слушал родителите си, ако...млъкнеха за малко

Няма родител на тийнейджър, който да не се е замислял: „Къде сгреших?“ при поредния конфликт с детето си. Спомняйки си собственото юношество и отношенията с нашите родители, често стигаме до извода, че днешните деца имат по-големи свободи от нас. Ние в миналото не бихме могли да се държим така с родителите си, както го правят съвременниците ни (и нашите родители нямаше да позволят това!). Какво точно е променено? Наистина ли днешните тийнейджъри са толкова непокорни и как можем поне частично да контролираме поведението им?

Какви думи трябва да използваме и какво е добре да премълчим при възпитанието на тийнейджъри?

Антъни Улф, клиничен психолог с опит от хиляди случаи на младежи и техните притеснени родители, смята, че тийнейджърството представлява период на развитие – болест, която просто трябва да бъде изживяна. Родителите следва да бъдат търпеливи и внимателни към симптомите. В действителност обаче тази фаза стана много по-проблемна през последните години заради намаляването на строгата дисциплина; физическите наказания вече не са приемлив метод за контрол. Когато страхът вече не играе роля във възпитанието, логично е децата ни да станат по-неконтролируеми.

На щастие все още разполагаме със средства за установяване на разумни граници в отношенията ни с тях. Антъни Улф предлага ценни насоки относно избягването на конфликти с тинейджърите – какво трябва или не бива да казваме, за запазване на диалога между поколенията. Много пъти един прост разговор може лесно да прерасне в спор; затова поддържането на добрия тон става истинско предизвикателство. Авторът споделя стратегии как можем избегнем прекомерната емоционална реакция (защото знаем колко драматични могат να бъдат младите), а също така идеи как детето само доброволно ще изпълнява задълженията си – което изглежда като трудна задача.

Създаването на общи интереси със своите деца би помогнало за подобряване комуникацията помежду ви.

Как можем успешно да преминем през годините на пубертета?

Да бъдеш родител през този период определено изисква много усилия и често сме готови временно να се откажем от ролята си именно защото чувстваме безсилие срещу упорстването им. Книжката на доктор Улф служи като незаменим помощник при справяне със стандартните проблеми в общуването с тинейджърската аудитория, докато успявате едновременно запазвате психичното здраве у себе си. Тук ще намерим множество реалистични примери и ситуации показващи динамиката в модерното семейство.

Успокояващо е осъзнаването, че вашият тинейджър всъщност няма сериозен проблем; затрудненията които наблюдаваме са характерни почти навсякъде сред връстниците им! Най-сетне важното послание: има начини чрез които можем значително подобрим взаимоотношенията с нашия наследник без необходимост от компромиси спрямо искания или поведение.
Тази книга ще помогне всички нас — стремяща се към разбиране майка или баща — активно ангажирайки детето върху неговия преходен период към зрялост , подпомагайки му развиване потенциала му за успешна интеграция в света около него .