Жандармът

Въпреки че не са чести, има книги, които остават в паметта завинаги. „Жандармът“ е една от тях.

През 1990 година Емет Кон, ветеран от Първата световна война, прекарва последните си дни в САЩ, където живее вече 70 години. Въпреки това обаче той не помни какъв е бил преди това. Раната на главата му от битката при Галиполи е довела до амнезия и е заличила спомените му за младостта, когато се е наричал Ахмед Хан. Някога Ахмед бил турски жандарм и съпровождал керваните на арменските жени и деца по време на изселването им в Сирия. В края на живота си той започва да сънува за жестокото време на етническа омраза и унищожение – период, който изглежда чужд и непознат за него. Образът на Аракси - екзотично красивата млада жена с разноцветни очи и християнска религия - все повече го връща към времето на първата му единствена любов, която войната разделяла с него. Той трябва да я намери или поне децата й, за да открие истинската история.

Този забележителен роман разглежда темите за историческата памет, вината и прошката.

„Да помниш означава да живееш. Да забравиш – както ще научи Ахмед Хан – идва със своята цена. Времето тече напред и носи успокоение, но ние пак поглеждаме назад в стремежа си да разберем миналото си. Често това знание може да бъде болезнено или неудобно; понякога даже осъдително — но то остава важно. То ни показва какви сме били или какви можем още да станем.”

С драматизма си „Жандармът“ напомня творбите на Халед Хосейни.