Душата на човека

Когато държиш в ръцете си попълнен дневник, нощем не можеш да спиш, защото разговаряш със сърцето си.

Тази история разказва за пътешествие на изток през Сибир и отдалечените области на Монголия, където студът доминира по-голямата част от годината. Книгата не води читателя към приключения; вместо това тя сама търси начин да достигне до него, натрупала усещането за значимостта на човешкия живот и неговата вечна свобода. Истинският смисъл е в дълбочинната усмивка, която идва отвътре. Тази усмивка е ценна и когато общуваме с нашето съзнание, можем да изпитаме радост; управлявайки мислите си сами, ще постигнем щастието си.

„Не е важно колко далеч стигаш – важното е да откриеш себе си.”

„Научих се да познавам човешката природа и осъзнах, че нямам задължение да се интересувам от другите. Ако желая нещо истинско, то е написването на моя разказ с душа. Според мнозина автор без любов към хората няма как книгата му да бъде харесвана. Истинската стойност се крие в искрената усмивка извираща отвътре; така ние трябва да намерим радост като взаимодействаме със собственото си съзнание и самоопределяйки мислите ни може би ще постигнем щастие. То не зависи от външните обстоятелства – а от реда в нас самите; вярвам че именно този ред съм вложил тук.

Нищо не е абсолютно добро или лошо - всичко зависи от начина ни на възприемане. А ако моят текст изглежда слаб, вероятно недостатъчно добре съм вложил себе си.
Не целя промяната на никого – просто желая да пробудя онези малцина останали истински хора. Човек може да бъде щастлив единствено ако реши сам за себе си какъв да бъде той.
Може би думите ми звучат твърдо, но аз напредвам с действията и убежденията си - най-вече чрез усмивката ми, която винаги остава паролата между приятели.“
Филип Лхамсурен