Красное и черное

Романът на Стендал "Червено и черно" е широко признат за литературен шедьовър от деветнадесети век. Известно е, че А. Пушкин, след като прочел първия том на новото произведение през 1831 година на френски език, бил възхитен и помолил княгиня Хитрово да му изпрати незабавно втория том. Историята разказва за амбициозния и талантлив млад мъж от скромен произход, който привлякъл вниманието на писатели като А. И. Тургенев, П. А. Вяземски и Л.Н. Толстой. Осъзнавайки, че в съвременния свят парите са всичко, Жюл Сорел започва своеобразно социално издигане и сравнително лесно постига целите си. Сред многобройните интерпретации относно смисъла на романа "Червено и черно" се среща версията, според която Стендаль е прикрил зад тайните цветове две противоположни чувства в душата на амбициозния младеж: страстта – като дълбок порив или неосъзнато желание, и честолюбието – свързано с жаждата за слава и признание независимо от цената. Взаимодействието между тези два импулса представлява вътрешната интрига в творението на Стендал; но дали това е достатъчно за истинско щастие?