Историзиране на модерното изкуство в България през първата половина на XX век

Книгата на Ирина Генова безспорно се отличава с три основни качества. На първо място, тя предлага методология за анализ както на макро-, така и на микроравнище. Тази методологическа рамка е не само добре усвоена, но и успешно приложена в практиката; резултат е от дълбокото познание на авторката относно най-новите постижения в изкуствознанието, а също така и от способността й да адаптира подхода си спрямо обекта на изследване, както и целите и задачите, които поставя пред себе си. На второ място, тя демонстрира необходимата независимост от идеологическите влияния от близкото минало. И трето - Генова използва настоящите предимства по отношение на информацията, произтичащи главно от увеличените възможности за пътувания, специализации и участие в международни научни конференции; тези фактори са незаменими за цялостното изучаване на Модерността. Нейната книга и публикациите й в чуждестранните специализирани издания ясно показват конвертируемостта на нейните изследвания и успешното им вписване в глобалния научен дискурс. Ако "българският глас" относно проблематиката на модернизма в визуалните изкуства достига извън пределите на България, то значителна заслуга за това носи именно Генова.
професор Чавдар Попов, доктор хонорис кауза