Дивотиите, които плещи баща ми

След като приятелката му го напуска след три години заедно, на двадесет и осем годишния Джъстин не му остава нищо друго освен да се върне в родната си къща при баща си Сам Халпърн, който е на седемдесет и три години. Синът описва баща си като „Сократ, но по-ядосан и с много по-зле прическа“. Баща му никога не е спестявал мнението си – винаги казва каквото мисли без задръжки. Вдъхновен от стремежа си да бъде писател, Джъстин започва да записва мъдростите на татко си и ги публикува в блога си в Туитър. Първоначално идеята му е просто да запамети думите на баща си, но един негов приятел решава да сподели линк към блога. Резултатът изненадва всички – особено самия Джъстин; броят на читателите бързо расте до над един милион почитатели, а до 14 януари 2011 г. последователите на Сам вече са 1 900 000. Окуражен от успеха, Джъстин започва да добавя свои размисли около най-впечатляващите философски разсъждения на баща си във форма на топла и любяща мемоаристика, която впоследствие се трансформира в книга със заглавие „Дивотиите, които плещи баща ми“. Книгата мигновено достига първо място сред най-продаваните заглавия и скоро след това получава адаптация за телевизионен сериал с огромна популярност.

„Тази жена беше страхотна... Не била ли ти подходяща? Сине, остави жените сами да решат защо не искат да те желаят; не взимай решения вместо тях.“

„Няма нищо по-лошо от лъжците... Добре де, може би най-лошото е ако бъдеш нацист; обаче лъжците идват веднага след тях.“