Живот и съдба

На 14 февруари 1961 г. КГБ иззема и унищожава ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба” (1960). Рецензентите оценяват романа като по-опасен от „Доктор Живаго” и предсказват, че ще бъде публикуван най-малко след два века. Гросман е диагностициран с рак и умира на 14 септември 1964 г. в Москва. По чудо един екземпляр, спасен от поета С. Липкин, е микрофилмиран от А. Сахаров и изнесен тайно зад граница от Вл. Войнович. През 1980 г., романът се появява в Швейцария, а през 1988 г.—в СССР.

Авторът свидетелства за несломимата сила на идеята за общественото благо, която наблюдава в родината си — както по време на колективизацията, така и през събитията от 1937 година. Той става свидетел как под знамето на добродетели, които са толкова благородни колкото християнските идеи, биват унищожавани невинни хора; вижда гладни села и деца замръзнали в снега на Сибир; наблюдава ешелони с десетки хиляди мъже и жени изпращани в изгнание само защото са обявени за врагове на светлата идея за добро.
В ада той укрепва своята вярност: тя преминава през ужасите на кремационните пещи до бетонната действителност на газовите камери—разбирайки че не човекът е безсилен срещу злото; всъщност могъществото му губи битката със човечността! Безсмислената добрина притежава тайната да бъде безсмъртна именно благодарение на своето величие дори когато е беззащитна.

Гросман представя едно смайващо изображение подобно това във „Война и мир”, което показва социалната картина по време на Втората световна война — аналогичното описание правено от Толстой за Наполеоновите войни. Завършена през 1960 г., творбата веднага попада под цензурата - оставайки непубликувана до кончината му четири години по-късно; тя успява тайно да достигне Западния свят през 1980г.. Авторът рисува горчива сцена относно тоталитарния режим—страхувайки се повече не само от фашистките нашественици но също така страхуващи се много повече от свободолюбивия дух у тези борили се за страната си.

Романът включва множество персонажи: стар болшевик затворник; физик принуден да подлага научните открития върху "социалистическия реализъм"; евреин лекар който потегля към газови камери сред окупирана Русия… Ироничното е че след освобождението им мнозина попадат под ново робство наложено отвън чрез комунистическата власт . Но Гросман подсказва ,че независимият дух никога няма напълно да угасне – великолепният роман доказателство налага авторската визия отказвайки компромиси , дори ако самият писател заплаща цената с позор или изгнание до последния миг .

Според редица критици този роман представлявал истинска литературна стойност спрямо времето си – споделяли мнения относно неговата значимост например Владимир Войнович го определя като ненадминато произведение сред книгите вдъхновени във времето при съветската власт . Washington Post Book World посочват че “Живот і судьба” разкрива трудности несравними помежду другото завладяваща проза предлагаща уникални прозрения над човешкия опит .