Лотарията

Пътниците, които се качват на кораба "Малкълм", за да се насладят на трансокеански круиз (спечелен от лотария), се оказват въвлечени в мистерия, която е едновременно алегорична и абсурдна. Илюзията за връзка с предишен живот, типична за пътуванията, подтиква тази група мъже и жени да разгадаят загадката и да опознаят един друг. Те го правят с игрив ентусиазъм и със свободата и риска, характерни за творчеството на Кортасар. Това е незабравим роман.

Хулио Кортасар (1914-1984) е сред важните фигури в латиноамериканската литература през XX век. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, който през 1918 г. се завръща обратно в Аржентина. Там прекарва детството си, учи и започва кариерата си като учител, а след това като университетски преподавател и преводач; именно там стартира писателската си дейност. От 1951 година до смъртта си живее в Париж и получава френско гражданство. Той е ненадминат майстор на късия разказ с произведения като „Бестиарий" (1951), „Край на играта" (1956) – по който Антониони снима филма „Фотоувеличение“, както и „Истории за кронопи и фами" (1962). Автор е също така на значими романи като „Игра на дама“ (1963) - считан за програмно произведение от XX век, „62: Модел за сглобяване“ (1968), “Книга на Мануел” (1973) - той също пише поезия. Освен това Кортасар е известен с преводите си на испански език творби от Дефо, Юрсенар и По. Романът му “Лотарията” (1960) представлява отлична прелюдия към “Игра на дама”.