Долината на феята или Потайностите на човешкото сърце

Смъртта винаги звучи изненадващо и внезапно. Интересното е, че в творбите на Лео Толстой темата за края доминира, сякаш всичко останало е оставено настрана. Действията, които неминуемо трябва да присъстват, могат лесно да бъдат пренебрегнати; изглежда авторът не желае да ги разказва, но все пак го прави поради необходимостта да сподели историята за смъртта.

Във всеки случай този разказ се стреми към спокойствие и хладнокръвие повече от обикновено, въпреки че писателят прекалено много акцентира на различията. Загубил съм се в тези детайли и докато това продължава, смърт няма. Когато пиша, тя сякаш започва да се появява – но без заплаха; ако стане такава, може би ще спра с писането. Когато човек решава да преследва различието си чрез интимност с жена, едно остава сигурно: там не съществува смърт.

Спомням си как като малък опитвах за първи път подобни неща - надникване под полата на жена. Лежах на килима и играех с автомобилчето си в стаята. Дядо ми беше тъкал този килим по време на обсадата у дома със свой стан вечер след работа; той работеше усърдно и затова персийските мотиви са леко деформирани.

Имам пред себе си образа на една жена с боядисана червена коса – тя ме хваща за ръката и ме притиска до себе си при забелязаното ми любопитство. Усещам погледа й наклонен странично към мен - явно ѝ харесвам ситуацията. Мъжът ѝ е наблизо или поне някой непознат стои там; всичко става вкъщи.

На килима направения от дядо усещам гърдите ѝ близо до мен – баща ми явно не одобрява твърде много случката. Бившата му приятелка радостно участва в сценариите около нас: носеше пухкава шапка и постоянно говореше или се смееше докато ме опипвала.

Играя върху килима по корем; опитвам се още веднъж да погледна под полата й – тя седнала откривайки бедрата си позволявайки ми да я наблюдавам отблизо. При срещите ни очите ни попадат един друг - обръща внимание когато осъзнае вниманието ми… Розовите жартиери никак не привлекат интереса ми; нито самият факт от игралната площадка в детската градина когато момичетата показвали своето женственост."