Човекът, който ядеше смъртта

Жан-Луи Попие притежава красив почерк на калиграфия и живее по времето на Френската революция. Той не проявява интерес към политиката и не е революционер, но работи в Палатата на правдата, където задължението му е да записва смъртните присъди в регистъра на хората, които са осъдени на гилотината. Никога досега не е имал възможността да види самото устройство за екзекуции. Всекидневието му протича спокойно, докато един маловажен инцидент не променя коренно живота му. Може ли човек да спаси нечия душа от гибелта, ако всяка обедна пауза поглъща по един лист от смъртната присъда? Съществуват индивиди, чийто живот оставя само следа във водите – невидими и безмълвни същества с нереално присъствие, без никакви отпечатъци върху пясъчния фон на човечността. Не знаем откога са сред нас и защо изчезват безследно. Такъв е този човек – той яде смъртта.

„При Борислав Пекич ценя невероятното разнообразие в творчеството му и храбростта да пише различни книги, преминавайки свободно между жанровете без страх от непонимание от читателите.”
Владислав Баяц