Орфей Тракиецът/ Orpheus, the Thracian

Орфей е символ, който се свързва с древността - олицетворение на доброто начало в Космоса и обществото, както и израз на посветеността и знанието, любовта и безкрайния талант. Името Орфей представлява надеждата за всеки, че безсмъртието може да бъде постигнато, а музиката е универсалният език, разбираем от всички със сърце отворено към Природата. Древногръцките народи описват Орфей като тракиец - персонификация на мъдростта и положителната различност.

Културно-историческото наследство на Траките, които са били обитатели на днешните български земи, е неотменна част от българската идентичност. Продължението на културни традиции между местното население и новопристигналите ни задължава да насочим вниманието си към образа на Орфей - достигналия вечност чрез своето знание и желанието си да го предаде нататък. Българите през вековете са запазили не само ритуали с масова мистериозна обредност, но също така древни сюжети, мотиви и персонажи. Изследователите ги свързват с орфическата вяра на Траките — концепцията за Велика богиня-майка и нейния Син с два аспекта – Слънчевия и Огнения. Това наследство представлява истинското духовно богатство от Траките; то продължава да оживява в народните празници, вярванията им , приказките , легендите 以及 песните .