Веригите на злото

Баща ми се наслаждаваше на спагети. Умело ги навиваше около вилицата си и след това бързо ги слагаше в устата си. При по-внимателно наблюдение изглеждаха почти живи – извиваха се и гърчеха в чинията му, а дори след като ги поглъщаше, продължаваха да излизат от устата му докато дъвчеше. Напомняха на еластични същества, които се изплъзват. След известно време осъзнах, че всъщност става дума за червеи – едри и тлъсти червеи, пъплещи в различни посоки, които баща ми хапеше с такъв апетит, който би могъл да завиди дори най-здравият човек. А татко беше мъртъв повече от година.