Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав

Информацията за питакшите от Армази в Иберия, комбинирана с данните от надписа на Шапур I от Накш-и-Рустам, дава възможност да преосмислим нашето разбиране относно определени имена на представители на българската династия Дуло и аристокрацията като цяло. Честото срещане на имена като Аспарух, Заберган и Безмер сред персийските аристократи, особено в Кавказкия регион, предполага наличието на ирански произход у част от българския елит. Особен интерес предизвиква името Аспарух, което освен археологическите находки от Иберия през III век и споменаването му в надписа на Шапур I също се появява при Амиан Марцелин във връзка със събития от късния IV век. В контекста на научната дискусия по този въпрос е важно да се вземат предвид факти като това, че Ховрат е име със средноперсийски произход, както и да преразгледаме значението на имената Персиан и Маламир – последни езически владетели на Дунавска България, при които все още остава изразена носталгия към Изтока.

За автора:
Тодор Чобанов е роден през 1977 г. в Асеновград. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" с дипломна специалност "Археология" и в момента е докторант в катедрата по археология там с тема за дисертация „Дворцовата архитектура на Първото българско царство“, под ръководството на доц. д-р Стефка Ангелова. Той има публикации свързани с влиянията от Изтока върху културата в Дунавска България и етническия произход на древните българи. Освен това авторът активно работи по опазването на културното наследство.